Разбери повече за България

Страна богата на уникална природа, събрала в себе си красотата на лазурното топло море и великолепието на планинските върхове, покрити със снежни шапки.

Зима-в-родопите

Релеф

Територията на България се отличава с разнообразен релеф, който съчетава низини, равнини, хълмисти и платовидни земи, речни долини, котловини и разнообразни по височина планини. Около 70% от територията на страната е заета с равнинни и хълмисти земи, а 30% – с планини. Средната надморска височина на територията на страната е 467 м, която като цяло се понижава от юг на север и от запад на изток.

Гледано от север на юг, страната се разделя на четири геоморфоложки области, заемащи териториите в посока север-юг: Дунавска равнина, Стара планина, Тракийска низина и Рило-Родопски масив

Дунавскя равнина

Дунавска равнина

Между Предбалкана и р. Дунав е разположена Дунавската равнина с площ от около 31 хил. км2. В източната й част се издигат редица плата – Добруджанско, Провадийско, Лилякско, Шуменско и др. На север се намират Крайдунавските низини, които обхващат терасите на р. Дунав. Дължината и от р.Тимок до Черно море е 500 км, а ширината й – от 20-25 км /в западната част/ до 120 км /в Лудогорието и Добруджа/.

Стара планина

Стара планина

В централната част на страната е разположена Стара планина с най-висок връх Ботев (2376 м). От юг на север западната й част се пресича от р. Искър, като образува живописен пролом, дълъг над 70 км. На север от Стара планина се простира Предбалканът. На територията му са широко разпространени карстовите форми на релефа.

Стара планина е известна още като Балкана, най-дългата, най-голямата и най-българската планина у нас. Простряла се е по дължина на страната, от границата със Сърбия до Черно море, на повече от 550 км по въздушна линия. Като рибя кост обхваща територията на България и така е вплетена в нейната снага и в историята ни, тя отдавна се е превърнала в символ в на българския национален дух.

Тракийска низина

Тракийска низина

Тракийска низина е разположена на изток от Краище, на юг от Средногорието и на север от Родопите. Горнотракийската низина е най- голямата и изразена низина в България.
През цялата низина преминава река Марица, а от изток река Тунджа я прекосява.
Името „Тракийска низина“ на Южният лозаро-винарски район идва от това на Горнотракийската низина, която е част от историко — географската област Тракия — люлката на винопроизводството на Балканите. Тя се простира между Средна гора — на север, Родопите — на юг, от пролома Момина клисура на запад и до Манастирските възвишения, Светиилийските възвишения и Сакар — на изток. Обхваща средното поречие на Марица и затова се нарича още Маричина низина. Дължината й е 180 км, а ширината 50 км. Площта е около 6000 km2 със средната надморска височина от 168 m.
В този винарски регион попадат и районите около Сакар и цялата яка на планината Родопи.

Рила

Рило-Родопски масив

Рило-Родопската област е разположена в Южна България. На север граничи с Краищенско-Средногорската и Тракийско-Странджанската област, а на запад и юг достига държавната граница. Областта обхваща Осоговско-Беласишката планинска група, средното поречие на Струма, Рила, Пирин, долината на Места и Родопите.

Осоговско-Беласишката планинска група се простира на юг от Краището и на запад от долината на Струма. В нея се редуват от север на юг пет гранични планини: Осоговска, Влахина, Малешевска, Огражден и Беласица. От тях най-висока е Осоговската (в. Руен, 2251 м). Средното поречие на Струма се намира на изток от Осоговско-Беласишката планинска група. По долината на реката се редуват тесни проломи и котловини. Кресненският пролом е най-живописният и най-дългият (18 км). На юг от него Струма се е врязала в конуса на отдавна изгасналия вулкан Кожух. От котловините най-голяма (около 550 кв.км) е Санданско-Петричката.

Василашко езеро Пирин

Рило-Родопска област

Рила и Пирин се издигат на изток от долината на Струма. С връх Мусала (2925 м) Рила е най-високата планина в България и Балканския полуостров. В нея има около 100 върха, високи над 2000 м. На юг от Рила, между реките Струма и Места, се издига Пирин. В северната му част се намира връх Вихрен (2914 м) – втори по височина в България и трети в Балканския полуостров. Много планински върхове са каменисти и труднодостъпни. Под тях в Рила има заравнености, а в Пирин – стръмни, почти отвесни склонове. Ледниците в миналото са оформили алпийския облик на двете планини. Свидетелство за дейността им са красивите високопланински езера, образувани след разтопяването на ледниците. В подножията природата е изваяла Стобските пирамиди (в Рила) и Мелнишките пирамиди (в Пирин). Долината на Места е разположена между Пирин, Рила и Родопите. По нея са образувани две котловини – Разложката и Гоцеделчевската.

Родопите са най-обширната българска планина (около 14,7 хил. кв. км). Те се простират на изток от Рила и долината на Места. Планината се поделя на две части – Западни и Източни.

 

История

История на България

Създаване на Българската държава

Територията на България е обитавана от най-дълбока древност. Свидетелства за това са многобройните селищни и надгробни могили. Земите на днешна България са люлка на някои от най-ранните цивилизации в Европа – разкопките край Оходен (Врачанско), могилата до село Юнаците (край Пазарджик) и най-старото открито обработено злато, открито в халколитния некропол край Варна, са свидетелства за това. От епохата на Древна Тракия сме наследили ценни културни паметници – гробници (Казанлъшка, Александровска, Свещарска и др.), съкровища (Панагюрско, Рогозенско, Вълчитрънско и др.), светилища и храмове (Перперикон, Старосел, Кози грамади, Бегликташ и др.).

Културните взаимодействия между траките и елинската цивилизация са особено активни. В периода VI-II век пр. Хр. в Тракия, Мизия и по бреговете на Черно море са основани множество градове, които стават проводници на гръцкото културно влияние. В средата на І в. сл. Хр. всички българските земи стават част от Римската империя. От този период са съхранени много архитектурни и археологически паметници – Античният театър и Римският стадион в Пловдив, останките от римските градове Улпия Ескус, Нове, Никополис ад Иструм, Никополис ад Нестум, Августа Траяна, Абритус и др.

След разпадането на Римската империя днешните български земи са част от Източната римска империя, наречена по-късно от историците Византия. През втората половина на VII в. на територията на днешна Североизточна България се заселват прабългарите. В съюз със славяните те образуват българската държава, призната от Византия през 681 г. Начело на държавата застава водачът на прабългарите – хан Аспарух, а за столица е обявен град Плиска.

Царевец

Възход и развитие на страната

При управлението на хан Крум (803-814) България граничи на запад с империята на Карл Велики, а на изток българските войски достигат стените на столицата на Византия – Константинопол. През 864 г., по време на управлението на княз Борис I (852-889), българите приемат християнството като официална религия и България става една от най-старите християнски държави в Европа.

В края на ІХ век братята Кирил и Методий създават и разпространяват славянската азбука. Охрид и Велики Преслав стават центрове на българската и на славянската култура. От България славянската писменост се разпространява и в други славянски страни. И днес страни като Русия, Сърбия, Украйна, Македония и Беларус използват кирилицата, чиито правописни норми са създадени от учениците на Кирил и Методий и техните последователи в българската столица Преслав. Управлението на цар Симеон І (893 – 927) е известно като “Златния век на българската култура”, а границите на страната по това време достигат до Черно море, Бяло море и Адриатическо море.

През 1018 г., след продължителни войни, България е завладяна от Византия. През 1185 г. въстанието, водено от братята боляри Асен и Петър, отхвърля византийската власт. Основава се Второто българско царство, а столица става Търново.

Предишната мощ на България се възстановява по времето на техния най-малък брат – Калоян (управлявал 1197-1207), а по времето на цар Иван Асен II (1218-1241) Второто българско царство достига своя най-голям разцвет – установява политическа хегемония в Югоизточна Европа, разширява границите си до Черно море, Бяло море и Адриатическо море, развива се икономиката и културата. Сред най-значимите запазени паметници от това време са стенописите в Боянската църква, църквите в Търново, Земенският манастир, Ивановските скални църкви, миниатюрите в Лондонското четвероевангелие и Манасиевата хроника.

Връх Шипка

Българското възраждане

В края на XIV век страната е покорена от Османската империя. През първите години на османското владичество има единични опити за освобождение на България. По-късно хайдушкото движение създава предпоставки за появата на организирано националноосвободително движение.

В началото на XVIII в. започва Българското възраждане. Утвърждават се българската църква, просвета и култура. Началото на организираното националноосвободително движение за отхвърляне на османското господство се свързва с делото на Георги Раковски (1821-1867). Основни фигури в освободителното движение са Васил Левски (1837-1873), Любен Каравелов (1834-1879), Христо Ботев (1848-1876) и други.

През 1876 г. избухва Априлското въстание – най-мащабният и организиран опит за освобождение от османското господство. Въстанието е потушено с нечувана жестокост, но поставя българския национален въпрос в центъра на международния политически живот.

През 1878 г., в резултат на Руско-турската освободителна война, българската държава е възстановена. Берлинският конгрес (1878) разделя бившите български територии на три – Княжество България начело с княз, Източна Румелия с губернатор християнин, назначаван от султана, и Тракия и Македония, които остават под управлението на Османската империя. За първи княз на Княжество България е избран Александър Батенберг.
През 1879 г. е приета първата конституция на България – една от най-демократичните за времето си. През 1885 г. създадените две български държави – Княжество България и Източна Румелия – се обединяват. През 1908 г. българският княз Фердинанд Сакскобургготски прокламира независимост от Турция и е провъзгласен за цар на Третото българско царство.

България води победоносната Балканска война през 1912 г. Заедно със Сърбия и Гърция България се бори за свободата на Тракия и Македония. Разногласията между бившите съюзници водят до Междусъюзническата война (1913), в която България е победена. В резултат на тази война от нея се откъсват още територии, населени с българи. Намесата на България в Първата световна война на страната на Централните сили завършва с национална катастрофа. Ньойският мирен договор (1919) налага сурови клаузи на България – тя губи голяма част от териториите си.

История

Участие във войните

В началото на 40-те години България води политика в интерес на Германия и силите на Оста. В началото на 40-те години България води политика в интерес на Германия и силите на Оста. През 1941 г. България се включва във войната на страната на Оста, но българската армия не участва в сраженията на Източния фронт. Цар Борис III подкрепя обществения натиск и не позволява депортирането на около 50 000 български евреи. От всички европейски страни само Дания и България успяват да запазят еврейското си население от газовите камери на нацистите. Есента на 1944 г. България се присъединява към съюзниците и участва активно в изтласкването на германските войски от Южна и Централна Европа.
След Втората световна война България попада в сферата на политическото и икономическо влияние на СССР. През 1946 г. страната е провъзгласена за република. Българската комунистическа партия идва на власт. Политическите партии извън Отечествения фронт са забранени, икономиката и банките са национализирани, обработваемата земя е организирана в кооперации.

В края на 1989 г. започват демократичните промени в България. Провеждат се многопартийни избори. Приета е нова конституция. България поема пътя към демократическо развитие и пазарна икономика. Във външната си политика България се ориентира към сближаване с европейските структури. От 1991 г. е член на Съвета на Европа. През 2004 г. България става член на НАТО. През 1995 г. България подава молба за членство в Европейския съюз. През 1999 г. започват преговорите за присъединяване. На 25 април 2005 г. в Люксембург е подписан Договорът за присъединяването на Република България към Европейския съюз. От 1 януари 2007 г., след като изпълни критериите за членство, България стана пълноправен член на Европейския съюз

Връзка с нас

3 + 12 =